Киев, ден трети

Музиката е от мой любим албум на Loreena McKennitt – The Book of secrets (Определено заслужава награда за човек с много и странни удвоени букви в името 🙂 )

DSC_0108

Денят отново започна с Вареничная Катюша. Този път се наех да проверя какво, в крайна сметка, означава това – в гугъл; но според него то на български се превежда като “varenichnaya”, което несъмнено не ме просветли по въпросите на местните пекарни и варилници : )

DSC_0111Хапванките пак изглеждаха точно, както бяха снимани и предложени в менюто – явно предишния ден не е било случайност.

Несъмнено бе повече от вкусно – но усещането за нещо ново, както може да се очаква, бе спаднало поне на около 40 процента от това, което бе първия път. Не е ли интересно? Ако дойдем тук пак, навярно ще бъде 20. А после 10, 5, 3, 1… И скоро едно, макар и прекрасно място, би се превърнало в рутина – ще е все така вкусно, но вече – очаквано. Има ли красота в очакваните неща? Мисля, че наистина има – но е и много важно човек да опитва нови. Винаги! А колко често, когато не сме на път, а в собствения си град – забравяме за това. Мислех си – ако човек просто излезе и тръгне произволно през кварталите, седне на съвсем неочаквано място, или просто избира пътя си произволно – навярно ще открие съвсем неочаквани улички, старинни орнаменти по сградите, архитектура, … Колко лесно би било човек да е странник в собствения си град. Стига да реши!

След хапване бе време за дългичък работен ден, който беше – функционален, но не разкри нови тайни на Киев, така че го прескачам по смисъла на настоящето писание…

На излизане от офиса, следната сграда ми направи впечатление:

DSC_0112

Какво е домът без покрив? Често се питаме, чертаейки паралел спрямо връзката между двама човека – какво би била една къща без основи. Несъмнено това е любов без приятелство, спътничество без разбирателство, целене в бъдещето без настояще… Но какво ли би била връзката без покрив? Според мен това е близост, но без “усещане за у дома”, взаимство, но без топлина, заедност без доверие, закрила, онова чувство на четири протегнати ръце една в друга и две очи, губещи се в безкрая на зениците си…

DSC_0113

Запътихме се към метрото – нали днес беше денят, отреден за “преживяване” на наистина най-дълбоката метро станция в света, която погрешно вчера бяхме решили, че вече ни се е случила : ) Сцената от горната снимка поразително ми предложи усещането, че се намирам в GTA (която версия си поискате). Но не мога да обясня защо.

Преди да се спуснем в дълбините на Украинската столица, сметнахме за разумно да сдъФчем по нещо – спряхме се на, ъъъ… хот дог.

DSC_0114

Нямаше кой да ни обясни дали тукашния хот дог винаги е в питка за дюнер, при това направена от царевично брашно, особено не и продавачите, които говореха само на украински – но пък си беше вкусно. Това под нея е чайче – едно чудесно нещо на Украйна е, че НАВСЯКЪДЕ можеш да си купиш чай. Противно на това, което човек би смятал – не водката, а чая е напитката, която те преследва дори пред най-обикновената будка за хапване на крак.

DSC_0116

Цената за пътуване с метрото тук е 4 гривни, или иначе казано – 29 стотинки. Вероятно е да има и по-икономичен вариант, защото това е цена за еднократно пътуване – а има и вариант с карти. Пътуването се осъществява с това жетонче, което може да се закупи от аватомат на всяка станция – пуска се в машина на входа и се връща в обръщение, като пътника бива пропуснат.

DSC_0117

DSC_0118

DSC_0119

И в този момент го чух… първо от далече – мелодия на цигулка… и изтръпнах. Точно същата мелодия, както осъзнах в този момент, си бях тананикал на ум през последните 15-20 минути от офиса насам… и в този момент я чух изпълнена от това момче…

DSC_0124

Сякаш не беше там случайно.

Разбира се, че не беше. Получих онова абсолютно усещане за синхроничност – чувството, че съм точно там, където трябва да бъда, точно в момента, в който е трябвало да бъда. Че следвам пътя. Че каквото и да се е случило до този момент, е трябвало да стане точно по този начин; и да ме доведе тъкмо на това място…

DSC_0125

Когато слязохме на най-дълбоката станция в света 15-тина минутки по-късно, усещането не подсказваше с нищо, че се намираме на сто и осем метра под земята.

DSC_0127

DSC_0129

DSC_0130

Затова пък елементите по стените едновременно напомнят на “Хрониките на нарния”, играта “Myst” и “The room” едновременно…

DSC_0131

Дори противопожарните кранове са затворени в красиви кутии с обков от масивно дърво.

DSC_0132

Излизането отнема точно пет минути по часовник – разбира се, ако човек не се качва пеш по ескалаторите, така забързвайки времето за изплуване. Пет минути! Впечатляващо, признавам.

DSC_0134

Не знаехме точно накъде да поемем. Бяхме доста близо до Днепър – но изглежда не в най-туристическата и част. Все пак предложих да се поразходим. Пътечката, водеща натам, ни поведе покрай странно сдание…

DSC_0135

Отново метафора. За красотата, която е реална, но е зад бодлива тел. В живота човек винаги трябва да прескочи много огради с бодлива тел – и да внимава да не издигне нови, за да достигне до красотата…

DSC_0137

DSC_0138

Уют. Винаги съм намирал несравним уют в гледката на топло-озарено прозорче на фона на индигово-синята, пълзяща вечер над града.

DSC_0139

Не се хареса особено на колегата паркчето, в което се озовахме – стори му се някак западнало и твърде “соц”. Може и да е бил прав – аз не бях сигурен, но заедно решихме да се устремим в обратната посока – към центъра. Пътем видях различни магически сцени…

DSC_0140

DSC_0144

DSC_0145

… . Това е, което можех да кажа. Парка бе изцяло обагрен в зелено-синкавата гама на вечерта – а в дъното на тази алея, топло и приветливо светеше павилионче за чай… Сякаш бе излязло от друг свят! Дори подчертано-социалистическата лелка, която ни раздаде напитки по-скоро дръпнато и с досада не успя да развали усещането – всъщност дори го засили…

…отпивайки от чая си, продължихме, за да достигнем панорамна гледка към Днепър. И тогава ги видях…

DSC_0148

Тази размазана снимка носи много… Аромата на липи, безметежния полъх на топлия вятър, привечерните сенки на старите дървета… полъха на безкрай, топлината на близостта, сгушеното свиване в предлятна вечер… И те. Обичащи се… отдадени… един на друг. За да Са. За да са там, където са. За да са, с когото са. За да Бъдат…

Заговорих се с колегата. Той призна, че с жена му отдавна не са имали такъв момент. Ами аз? Всъщност, аз наскоро имах. Без, според общото очакване, задължителните целувки и ласки. И все пак – и именно, защото не те са най-важното, аз имах своята такава вечер малко преди да замина за насам със любим човек.

Нима не е тъжно, че двойките започват така (е, поне това 🙂 ); но с времето го забравят…

DSC_0153

Забравят какво е да Са. Какво е просто да са Те. За миг дори! Да не мислят за проблемите. За парите, за здравето, за миналото и бъдещето… а просто отново да се облегнат на парапета в парка на живота и да се загубят в очите си…

Сякаш завинаги…

Завинаги.

DSC_0154

DSC_0159

DSC_0161

DSC_0166

Малко по-надолу, преминали през широк площад, отново навлязохме сред дърветата, посрещнати от весела, танцувална музика. Продължавайки напред, пред нас се разкри нова магическа сцена…

DSC_0169

На дървен подиум, подобен на този в Софийската Борисова градина, ала по-голям, изглежда без особена организация, хора бяха пуснали музика – а минувачи се качваха и танцуваха един с друг…

DSC_0170

Постояхме и послушахме, допивайки чая. Когато станахме, вече бе почти нощ.

DSC_0172

Излязохме от парка, а странната и любопитна архитектура на Киев не преставаше да спира погледа ми…

DSC_0173

DSC_0174

DSC_0175

DSC_0178

DSC_0179

DSC_0194

DSC_0195

Сградите тук са огромни – и са маного… Софийския народен театър би изглеждал като местен театър в окръжен град, а ларгото – като някаква по-мъничка част в страни от центъра.

DSC_0197

DSC_0182

DSC_0184

DSC_0190

DSC_0193

Подминахме “Уши и Бургер” и се огледахме за местенце, където колегата да пийне местна бира – а аз – водчица, за лечение на все още упоритата кашлица и нос : )

DSC_0200

DSC_0201

Намерихме приятни масички тъкмо до “главнага улица” – в случай, че тук има такова понятие, туй като повечето улици в центъра приличат на такива и поръчахме. Завършека на вечерта беше приятен. Свежа атмосфера, усмихнати хора наоколо и наздраве с човека, с който видяхме толкова много през тези три дни. Благодаря!

DSC_0206

DSC_0208

 

 

Categories: Пътеписи

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

w

Connecting to %s