Съвсем ненарочно, днес продължавам традицията музиката да е от изпълнители с особено изписване на името си, а именно – Amethystium

Има неща, които снимам, без да знам защо. Не само, че не знам – но дори още в момента на заснемане съм убеден, че дори не бих се опитал да обясня какво ми е харесало в кадъра. И все пак ми харесва…

Днес избрахме различен маршрут на път за офиса, поне в първата си част.

Избръмчахме през намиращата се почти непосредствено до хотела ни ботаническа градина. Още не съм я разгледал в подробности; на този етап това беше всъщност първото преминаване през нея – съвсем транзитно; след което се озовахме в познатата част на града. Намерих следната табела за повече от забавна, макар, че може би няма всеки да схване усещането ми…

През останалата част от пътя до работното място, апарата ми бе уловен от някой битови сценки, както и от някой по-колоритни елементи от автопарка в Киев.

 

---

Работния ден премина отново без особени фотографски находки и ето, че дойде вечерта. Комбинация от още интересни автомобилни находки, забавни надписи тук-таме и красива, старинна архитектура бе естествения декор по пътя ни.

Тази вечер не бяхме много наясно какво ни се прави. Всъщност, аз си бях наумил, че искам да посетя едно от така наречените “Антикафе”-та – идея, за която съм чувал, че е възникнала оригинално в Русия, но се оказа, че ги има и тук – и не само това; но в две от тях дори има пиана. Колегата ми намираше идеята за посещение на антикафе за несъмнено странна и неприветлива, затова бяхме решили като стигнем до мястото да се разделим – той да отиде да хапне, а аз да в

идя за какво всъщност иде реч.

Скоро достигнахме по-централната част на града – в интерес на истината, офиса е близо до нея, но също така е близо до железопътни линии – а по някаква причина териториите около линии и гари са винаги една идея по-ниско като клас.

Намирахме се на голям площад – за пресичането на който, видимо се предлагаше като най-добра и почти единствена възможност преминаването през подлеза… Какъв подлез се оказа, обаче! Комплексна мрежа от тунели, излизащи на различни по-скоро далечни точки по отсрещните брегове на кръстовището – а самият подлез – подземен мол!

Поразгледахме набързо – може би най-интересното, което ни хвана окото бе магазинче за сувенири. Имаше наистина най-различни и забавни идеи и сега, като се замисля, беше идейно да ги понаснимам – но не е късно – ще намина пак от там да “накупя” подаръчета за близки и познати. Днес взех само едно, за един специален за мен човек. Някак просто ме повика и ми каза – “аз съм”. Усещането бе, сякаш това нещо си е нейно и мястото му изобщо не е в магазинчето и никога не е било.

Направи ми впечатление, че в Киев на много места (бих казал – почти навсякъде) има маркирани табели по улиците, сочещи посоката към най-близкото укритие / бомбоубежище. Не зная защо.

Когато достигнахме антикафето и се разделихме, на мен ми отне известно време да открия самото място. Адреса, който бе подаден, водеше до една ниша на главната улица, но влизайки в тази ниша, човек се озовава почти в друг свят и по нищо не е очевидно, че антикафето е някъде там .

Най-сетне го открих. Името му е “Циферблат”. Разказаха ми, че първия Циферблат е построен именно в Русия, но под формата на франчайз се разпространява и в други държави. Идеята е следната – за първия час се заплащата 42 гривни – което е еквивалента на около 2.50 лв. Това дава право на клиента да отседне вътре и да се чувства “като у дома си”. Може да се пие чай – колкото поискаш, кафета колкото искаш, бисквити и сладки. Има два етажа, масички, фотьойли, различни кътчета. Бордови игри, лавици с книги, пиано. Понякога имат тематични събития. За мое съжаление, точно тази вечер имаха лекция по психология на руски (да, руски, не украински). Go figure. Стана ясно, че не съм уцелил момента, но поне вече знаех за местенцето. При влизане човек си избира часовник от един голям рафт, на който са разположени десетки най-различни старинни такива. Часовника е с чип – носиш си го с теб и на излизане се определя колко трябва да заплатиш. Ако останеш повече от час, всеки следващ е по 32 гривни, а максималната сума, която може да се заплати е 130 гривни. Мястото работи от сутрин то вечер в 11; като един вид човек може да си отиде там и да си “живее” цял ден. Има и дворче отпред, уай-фай… всичко необходимо.

Изнизах се ни Циферблат ял, ни в Циферблат стоял и потърсих колегата по вайбър през уай-файто им (дали помислиха, че само за да го ползвам, съм ги разпитвал за местенцето? : ) )

Намерихме се – той тъкмо беше хапнал и предложи да хапнем пак : ) Тръгнахме произволно и скоро се озовахме в сандвичария, предлагаща различни бири и, разбира се…

: ) … Заведението бе приятно и, както забелязвам е вярно за всички заведение тук, бе украсено богато в избран от тях стил – от столовете и пода, до приборите, малките артефакти по стените, украсата, осветлението.

Хапнали и пийнали в крайна сметка (за изненада на никой) се прибрахме в хотела : ) Имах идеята да снимаме града от високо – макар стаите ни да бяха на девети етаж и да имаше нещо като гледка, още не се бяхме качвали най-горе никога до сега. С охота натиснах “16” в асансьора и се оказахме на етаж, различен от останалите – без стаи, но с конферентна зала. Тя се оказа отключена и тъмна. Влязохме и се залепихме за прозорците – гледката бе чудесна и дори се виждаше вариант за качване на самия покрив по аварийна стълба – но както и допуснах, бяха ни видяли на камерата, а явно “тъмна” означава “неработеща” (логично). След около две минутки един местен човечец се появи на вратата на тъмната зала и с голяма почуда се заоглежда вътре, чудейки се какво точно правят двама мъже в мрака : ) Обясни ни със знаци, че не работи – и се наложи да наснимаме от 15-ти етаж; от балокнчето.

 

А следното не знам как го постигнах (всъщнсот, имам идея, но не беше нарочно) и все пак ми харесва и ми се види чудесно за завършек на деня. Лека нощ.