Киев, ден четвърти

Съвсем ненарочно, днес продължавам традицията музиката да е от изпълнители с особено изписване на името си, а именно – Amethystium

DSC_0219

Има неща, които снимам, без да знам защо. Не само, че не знам – но дори още в момента на заснемане съм убеден, че дори не бих се опитал да обясня какво ми е харесало в кадъра. И все пак ми харесва…

Днес избрахме различен маршрут на път за офиса, поне в първата си част.

DSC_0221

Избръмчахме през намиращата се почти непосредствено до хотела ни ботаническа градина. Още не съм я разгледал в подробности; на този етап това беше всъщност първото преминаване през нея – съвсем транзитно; след което се озовахме в познатата част на града. Намерих следната табела за повече от забавна, макар, че може би няма всеки да схване усещането ми…

DSC_0220

През останалата част от пътя до работното място, апарата ми бе уловен от някой битови сценки, както и от някой по-колоритни елементи от автопарка в Киев.

DSC_0222
Съвсем като в соц-а
DSC_0226
Още СОЦ…
DSC_0225
…with a twist : ) Ако някой има логично предположение защо пред плодзеленчука виси магаре (или син кон), може да напише в коментарите : )
DSC_0227
А колкото до автопарка, днес е денят, в който започнах да си избистрям цялостната картинка. Тук има повече и по-скъпи модерни возила, отколкото в София – ала също така могат сравнително често да се видят Лади и Жигули – модернизирани, често с надписи “спорт” и затъмнени стъкла.
DSC_0228
Ето още един кадър, който напомня на края на 80-те в България
DSC_0229
Че пък даже два, един до друг!

 


Работния ден премина отново без особени фотографски находки и ето, че дойде вечерта. Комбинация от още интересни автомобилни находки, забавни надписи тук-таме и красива, старинна архитектура бе естествения декор по пътя ни.

DSC_0230

Тази вечер не бяхме много наясно какво ни се прави. Всъщност, аз си бях наумил, че искам да посетя едно от така наречените “Антикафе”-та – идея, за която съм чувал, че е възникнала оригинално в Русия, но се оказа, че ги има и тук – и не само това; но в две от тях дори има пиана. Колегата ми намираше идеята за посещение на антикафе за несъмнено странна и неприветлива, затова бяхме решили като стигнем до мястото да се разделим – той да отиде да хапне, а аз да в

идя за какво всъщност иде реч.

DSC_0234

DSC_0232

DSC_0233

Скоро достигнахме по-централната част на града – в интерес на истината, офиса е близо до нея, но също така е близо до железопътни линии – а по някаква причина териториите около линии и гари са винаги една идея по-ниско като клас.

DSC_0235

DSC_0236

DSC_0237

Намирахме се на голям площад – за пресичането на който, видимо се предлагаше като най-добра и почти единствена възможност преминаването през подлеза… Какъв подлез се оказа, обаче! Комплексна мрежа от тунели, излизащи на различни по-скоро далечни точки по отсрещните брегове на кръстовището – а самият подлез – подземен мол!

DSC_0238

Поразгледахме набързо – може би най-интересното, което ни хвана окото бе магазинче за сувенири. Имаше наистина най-различни и забавни идеи и сега, като се замисля, беше идейно да ги понаснимам – но не е късно – ще намина пак от там да “накупя” подаръчета за близки и познати. Днес взех само едно, за един специален за мен човек. Някак просто ме повика и ми каза – “аз съм”. Усещането бе, сякаш това нещо си е нейно и мястото му изобщо не е в магазинчето и никога не е било.

DSC_0239

DSC_0240

DSC_0243

Направи ми впечатление, че в Киев на много места (бих казал – почти навсякъде) има маркирани табели по улиците, сочещи посоката към най-близкото укритие / бомбоубежище. Не зная защо.

DSC_0245

Когато достигнахме антикафето и се разделихме, на мен ми отне известно време да открия самото място. Адреса, който бе подаден, водеше до една ниша на главната улица, но влизайки в тази ниша, човек се озовава почти в друг свят и по нищо не е очевидно, че антикафето е някъде там .

DSC_0246

Най-сетне го открих. Името му е “Циферблат”. Разказаха ми, че първия Циферблат е построен именно в Русия, но под формата на франчайз се разпространява и в други държави. Идеята е следната – за първия час се заплащата 42 гривни – което е еквивалента на около 2.50 лв. Това дава право на клиента да отседне вътре и да се чувства “като у дома си”. Може да се пие чай – колкото поискаш, кафета колкото искаш, бисквити и сладки. Има два етажа, масички, фотьойли, различни кътчета. Бордови игри, лавици с книги, пиано. Понякога имат тематични събития. За мое съжаление, точно тази вечер имаха лекция по психология на руски (да, руски, не украински). Go figure. Стана ясно, че не съм уцелил момента, но поне вече знаех за местенцето. При влизане човек си избира часовник от един голям рафт, на който са разположени десетки най-различни старинни такива. Часовника е с чип – носиш си го с теб и на излизане се определя колко трябва да заплатиш. Ако останеш повече от час, всеки следващ е по 32 гривни, а максималната сума, която може да се заплати е 130 гривни. Мястото работи от сутрин то вечер в 11; като един вид човек може да си отиде там и да си “живее” цял ден. Има и дворче отпред, уай-фай… всичко необходимо.

Изнизах се ни Циферблат ял, ни в Циферблат стоял и потърсих колегата по вайбър през уай-файто им (дали помислиха, че само за да го ползвам, съм ги разпитвал за местенцето? : ) )

DSC_0248

Намерихме се – той тъкмо беше хапнал и предложи да хапнем пак : ) Тръгнахме произволно и скоро се озовахме в сандвичария, предлагаща различни бири и, разбира се…

DSC_0249

: ) … Заведението бе приятно и, както забелязвам е вярно за всички заведение тук, бе украсено богато в избран от тях стил – от столовете и пода, до приборите, малките артефакти по стените, украсата, осветлението.

DSC_0250

Хапнали и пийнали в крайна сметка (за изненада на никой) се прибрахме в хотела : ) Имах идеята да снимаме града от високо – макар стаите ни да бяха на девети етаж и да имаше нещо като гледка, още не се бяхме качвали най-горе никога до сега. С охота натиснах “16” в асансьора и се оказахме на етаж, различен от останалите – без стаи, но с конферентна зала. Тя се оказа отключена и тъмна. Влязохме и се залепихме за прозорците – гледката бе чудесна и дори се виждаше вариант за качване на самия покрив по аварийна стълба – но както и допуснах, бяха ни видяли на камерата, а явно “тъмна” означава “неработеща” (логично). След около две минутки един местен човечец се появи на вратата на тъмната зала и с голяма почуда се заоглежда вътре, чудейки се какво точно правят двама мъже в мрака : ) Обясни ни със знаци, че не работи – и се наложи да наснимаме от 15-ти етаж; от балокнчето.

DSC_0253

DSC_0258

DSC_0251

 

А следното не знам как го постигнах (всъщнсот, имам идея, но не беше нарочно) и все пак ми харесва и ми се види чудесно за завършек на деня. Лека нощ.

DSC_0252

Categories: Пътеписи

1 Comment

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s