Киев, ден пети

Музиката е Two Steps from Hell. Една от многото ми любими…

DSC_0261

Днес започнахме отново с парк – този път различен от посетения предишния ден. Това е едно по-мъничко паркче – но много приятно – осеяно със зеленина, цветя, красиви паркови фенери, които вечер се превръщат в десетки светлинки, озаряващи калдаръмените алеи…

DSC_0262

Подминахме тази сцена от “Костенурките нинджа” и тъкмо да подминем парка altogether, когато погледа ми се спря на приятно кафе. Чудесното място за утринна закуска!

DSC_0264

DSC_0263

Ако кажа, че палачинките с ябълки, мента и сладко, както и всичко останало отново бе точно, както бе снимано в менюто, несъмнено ще се повторя. Изглежда това е вярно навсякъде тук, поне за заведенията из по-централната част на Киев. Констатацията, че самото обзавеждане бе тематично също би се явила повторение : )

DSC_0265

DSC_0266

DSC_0268

DSC_0267

След, като се заредихме с енергия и утринна свежест, платихме сметката и поехме отново към офиса, като още неизлезели от парка, различни елементи спираха очите ми…

DSC_0269
Като например, това място за поцелуване : ) Дали ако наслагат такива на всяка пряка да кажем, в София, хората, които “вече са заедно и няма за какво да се борят”, ще се досетят, че всъщност взаимното привличане никога не свършва, че да очароваш, да усмихнеш, да покажеш на любимия, че е специален не са неща, които правиш само, докато го “спечелиш” – първо, защото никога никого не “печелим”; и второ – и преди всичко, защото любовта не се “завоюва”, а се дава – всеки ден…
DSC_0273
А тук, ако се напека ама наистина много, дали ще го взема наведнъж? : )

DSC_0272

DSC_0271

DSC_0270
Това им е тукашния университет.

DSC_0274

DSC_0275

DSC_0276

DSC_0277
Тази постройка изключително ми напомня на железопътна гара в някое малко, “Забравено от Бога” селце из България… Или Швейцария. Заради цветята : )
DSC_0278
Пътем си намерих този ключ. Още не знам за къде е, а и, видимо, нямаше как да го “взема”. Но вярвам, че факта, че го видях е равносилен на имането му. Какво ли отваря?
DSC_0280
Оригинални идеи има и тук, дори, честно казано – на доста места. Това специално не съм го виждал никога да работи, но това не го прави по-малко оригинално. Или пък – като се загледам в ролетната щора – може би работи дори в този момент?
DSC_0281
Рандом улични сценки, размазани за подсилване на рандомнеса.

DSC_0282

DSC_0283
Тук ще си замълча, особено, ако ме попиташ “Какво е това” : )

Поне мога да кажа къде беше – недалеч от офиса ни, където първата половина от работния ден премина приятно и функционално. За обяд днес решихме да изпробваме нещо разилчно. До днес бяхме хапвали все във кухнята на самата фирма – тук фирмата си има едни симпатични “соц”-лелки, които предлагат изключително богата трапеза в самия офис – не е видимо от къде идва храната – не се вижда кухня, нищо не грее, не се вари и не се готви. Просто всичко е там – винаги; и е топло (почти). Може би са намерили вълшебната покривчица и правят бизнес с нея : )

Изборът ни за хапване днес бе ресторантче, което изглежда е към съседната бизнес сграда – “Patison”. В общи линии – подобно, единствено е по-видимо от къде идва всичкото ядене:)

DSC_0284

Такова обядче тук излиза между 6.50 и 8.50 лв горе-долу. Нещо подобно на София. Една интересна разлика е, че освен чай, почти навсякъде може човек да си купи компот за пиене – обикновено с избор от поне 3 модела.

Надебеляхме и колегата се върна към работа, а аз предпочетох да използвам оставащото време от почивката вместо за кафе, за exploration на едно интересно място, което ни направи впечатление предишния ден. Изглежда това са остатъци от историческа линия, по която са се движели градски трамваи, водеща до странични коловози в близост до централната им ЖП гара…

DSC_0286
Всичко започва така. Няма как човек да не поиска да провери накъде “води” линията.
DSC_0287
А именно, към този стар, дървен ЖП мост над реката.
DSC_0288
В дъното има желязна ограда, част от която обаче съвсем официално си липсва, а през нея се вие добре-отъпкана пътечка.
DSC_0289
Първата сцена, която човек вижда, влизайки, напомня на зоната около извадената през 2012-та година 14-та околовръстна железопътна линия в София, в квартал Изток.
DSC_0290
Оглеждайки се, обаче, сцената започва да се допълва от красива старинна архитектура на изоставени халета.

DSC_0291

DSC_0292
…и къщи.
DSC_0293
Има си и остатъци от самите линии, някога минавали от тук. Хм. МинаваЛИ, или минаваЩИ? Ако една линия е прекъсната и в нея вече няма как да влезе влак, тя “минава” ли от там, където все още е цяла?

DSC_0294

DSC_0298

DSC_0299

Мога да призная, че имаше някаква призрачност в това място. И мъничко страх, на който не позволих да продължи да бъде част от потока на мисълта ми. Все пак съм в нова, непозната за мен страна – на непознато и видимо изоставено място. Все пак, желанието ми да видя повече надделя (с лекота) и се преметнах през изоставените складове, за да видя какво има от другата страна…

DSC_0301

DSC_0302

А там се натъкнах на уникално… усещане.

DSC_0304

Със сигурност снимката няма как да предаде чувството да си на това място. Сам. Парещите лъчи на слънцето галеха лицето ми. Над мен беше светлината и простора – а под краката ми – изоставеното минало. Аромата на треви и зеленини, далечния писък на птица, особения аромат на забрава…

Кога ли за последно от тук бе минал влак?

DSC_0306

DSC_0307

Постоях така още известно време… А сетне се преметнах обратно и погледнах какво става в другата посока. Знаците на живот бяха малко по-пресни тук…

DSC_0308

DSC_0309

Поогледах се още мъничко и – бе време да се връщам на работа.

DSC_0311

DSC_0314


Вечерта останах малко по-късно в офиса от моят колега. Това е, всъщност, денят в който написах първото си пътеписче – Киев, ден първи – което бе и причината за забавянето ми след работа. Когато излязох, за да се видя с него в центъра до операта според уговорката ни, навън вече меко се здрачаваше… Небето спря обектива на апарата ми. Не съм сигурен дали мога логически да издържа защо снимам облаците в пътепис за Киев. Сигурно са същите навсякъде. И все пак, така го почувствах.

DSC_0318

DSC_0317

DSC_0319

DSC_0320

Впечатляваща архитектура от преди стотина години се редуваше с приятни градски сцени.

DSC_0321

DSC_0322

Пътя ми премина и край парка, в който бяхме хапнали сутринта. Ето ги фенерите, обагрили привечерните алеи…

DSC_0325

Любимо време за мен – завечер. Още не е тъмно, а вече не е и ден. Меките, жълти светлини на парковите фенери и над градските паважи контрастират уютно със синьото, залезно небе.

DSC_0326

DSC_0327

DSC_0329

Подминах, полусмачкан, в краката ми – флаер с образа на женско лице. Признавам – върнах се да го снимам специално. Мога да напиша цял пост за образа на тази жена и душата и, за контраста между това лика и да бъде повян от вечерния вятър, стъпкван от незаинтересованите, забързани хора и това тя да бъде обичана на ниво душа. А “тя” е само метафора” Всеки от нас. За различната гледна точка към човека, за, сякаш, обърканата представа на съвремието, в която “Секса продава”. Къде отидоха ценностите, истинските неща – а заедно с тях и нежността, вярата, … любовта – истинската?

DSC_0331

Но, да се усмихнем. Ето – тази сцена не съм я виждал по “нашите земи” от поне 20 години:

DSC_0332

А централната част на Киев блестеше във вечерните си одежди – ярки светлини, усмихнати минувачи, феерия от настроение и аромати…

DSC_0333

DSC_0336

Аха! Ето, че открих и колегата пред – показаната на кадъра отгоре “опера хаус” :  ) А той пък ми показа, че тъкмо до операта имат пеещ фонтан – не се знае в кои дни и часове работи, но когато това е така, се редуват различни класически изпълнения на фона на специално подредени програми на фонтана.

DSC_0338

DSC_0341

DSC_0342

DSC_0340

Послушахме и изгледахме няколко красиви “представления”, когато гладът надделя и закрачихме без ясна посока, но със ясна цел – ХРАНААА : )

 

DSC_0348

Петък е – и, достигайки до главната улица – дълга е около 1.3 километра и свързва общо взето техният ЦУМ с площада Майдан Незалежности – установихме нещо, за което всъщност май вече бяхме чували, че е така – цялата главна улица (нещо като Цариградско шосе между парламента и ларгото) се затваря в петък и събота вечер и се превръща в пешеходна зона със стотици магазинчета, барове и заведения за хранене.

DSC_0351

DSC_0354

DSC_0356

Подминахме заведението, в което вече бяхме сядали миналия ден и, към което щяхме да се върнем и днес, откривайки, че няколко други, които си набелязахме във Foursquare вече не раздават нищо за дъвчене. В него гледаха мача Беларус – България.

DSC_0359

DSC_0360

Подминавайки следния плакат, в първия момент ми се стори, че се рекламира “Безжичен смартфон” : ) Оказа се, на второ гледане, че не – но всъщност това би била доста оригинална идея за реклама на умен телефон така и така.

DSC_0362

За вечеря, колегата си взе “Пиле Киев” – изглежда местен специалитет, който може да се открие навсякъде почти, а аз минах с пица. Разбира се, не пропуснахме и по бира/водчица към ястията – който каквото си пожела.

DSC_0363

DSC_0364

В това заведение, вероятно благодарение на петъчното настроение и магическата сила на местната “Горилка” (така наричаме водката тук) имаше различни, особени и все забавни клиенти, всичките като излязли от сериал – но усещам, че ако разкажа тук и за тях, поста ще стане твърде дълъг, затова запазвам историята за приятелите си като седнем на по горилка някой ден.

DSC_0365

Подминахме тази масивна сграда, в която изглежда все още празнуваха бъдни вечер (съдейки по светлинките) и се прибрахме в хотела.

DSC_0366

 

Categories: Пътеписи

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

w

Connecting to %s