Киев, ден седми (Един малко тъжен ден)

Днес ще ни посвири Дейвид Фостър с една моя любима тема…

…която някак днес звучеше в навсякъдето ми. Нали знаеш? Има такива дни, в които… ти е тъжно – но е и като прераждане. Отделяш десет минути, … които стават тридесет, час, два, четири…! За да помислиш. Да осъзанеш. Да си кажеш… да. Това е “така”. Онова е “иначе”. Нищо не мога да променя. Нищо, което не е вътре в мен. Нито е нужно да си чупя моето. То си е мое… но не е на никой друг – нито може да има нещо, зависещо от повече от един човек, ако само един влага усилие, стремеж и желание това нещо да оцелее и да пребъде…

Прераждане. В самота. Едновременно прекрасно, защото е толкова хубаво да си свободен – и тъжно, защото си научил вече, че можеш да си свободен и ако споделяш…

DSC_0597

Към следобед реших да изпълзя и мудно да се дотътря до тук – ако за теб това не е първия “Ден в Киев”, който четеш, може би ще се досетиш кое е това място : ) Поседнах – горд, че бях открил “шорткът” благодарение на една баба, която неволно демонстрира как се отваря вратата към вътрешното дворче зад хотела и си поръчах любимите неща – супа с пелмени, пелмени отделно и чай.

От онзи – дето има достатъчно да се надуеш, да подариш на непознати… и така нататък. Пък аз взех, че си поръчах и втора кана. Харесваше ми просто да си седя и денят да се случва около мен.

DSC_0598

Надух се двойно, пък взех, че се надигнах. Върнах се до хотела за да взема раницата и осъществих, с известни затруднения, набелязаните задачи като купуване на вода за уста, клечки за уши и пране : ) Затрудненията дойдоха от липсата на леген и факта, че тук ама наистина не особено много хора разбират английски – но все пак, с необходимото количество мимики се догатнахме до смисъла на нещата.

DSC_0599

На прибиране отново в хотела, знаците на съдружието пак ме блъснаха в душата – пък и, де да беше само този.

DSC_0600

… и дори на клечките за ушииии!

DSC_0601

Ш’ги пръсна : ) Всичко ще пръсна : ))) Не може ли поне клечките да са персонален продукт без влюбени на него? : ) Но… признавам – чаровни и милички са. Като в мечтите ми…

Дадох шанс на една клечка в банята и половин час по-късно, чистичък и влажен се опаковах и насочих към срещата с колегата, който за разлика от мен беше поразгледал повече интересни неща от добре познатата варилница и дизайна на опаковката на местен украински продукт.

DSC_0602

Тази женица ме посрещаше всеки ден при преминаване през подлеза до хотела. Ще да е била някаква реклама, или кампания… или не? Не е ясно – но има нещо много силно в нея.

DSC_0604

Весели градски сцени се заизреждаха, примесени с неизбежния привкус на соц.

DSC_0603

Чудейки се къде да седнем (не, че ми се сядаше твърде много след  като първата част на деня бях прекарал в пещарата си, но пък колегата, след като бе трамбовал искаше да хапне), преминахме отново през приятното паркче, в което бяхме хапнали палачинки с ябълки преди няколко дни.

DSC_0608

DSC_0609

DSC_0610

DSC_0611
Това момче не свиреше за пари – просто бе поставил името си на пианото, изглежда, за да го видят повече хора и да научат за уменията му.

DSC_0612

DSC_0613
Има нещо спокойно и “вечно” в привечерните киевски улички на залез

DSC_0614

DSC_0615

DSC_0617
И тук имат Доминос пица – като тя освен със скутерчета, в някой случаи се доставя и с колела с щайга отзад, което ми се стори интересно решение.
DSC_0618
Това пък, според третия колега, който също се бе присъединил към нас, била съвсем нормална гледка за града. Скъпото возило е покрито с небрежно-преметнато платнище, затиснато отпред и отзад с туби с минерална вода, за да не го духа вятъра.

DSC_0619

DSC_0620
Полутахме се, почудихме се, пък седнахме в този пъб, предложен от новия колега.
DSC_0621
Декорацията не изневеряваше на украинския стандарт – пищна, разнообразна и тематична – а в менюто имаше директни заигравки със… смъртта на животните, които ядем. Чудесна тематика за моите комикси…
DSC_0627
Когато човек прекара половин ден в емоционалната си пещера, обикновено това е съпроводено с неядене, поради което резките наименования като “Мълчанието на прасето” не ме спряха да си взема сандвич и…
DSC_0622
…сетче с местни, домашни питиета – нещо като ликьори на основа на водка.

Похапнахме, попийнахме… и се заприбирахме. Исках просто да си отида в стаята и да се “скрия от света” на топло и тихо.

Пътем се пробвахме с един геокеш, което ми даде и възможност да разкажа повече за играта – но за жалост не го открихме.

DSC_0629
На тези бих седнал с близък човек, много са оригинални…
DSC_0631
А този трамвай номер 6 продава сувенири, хапванки и чай. И внася много топла атмосфера винаги като го видя в душата ми.

Малко преди да стигнем хотела, подминахме отново катедралата, в която се бях помолил първия ден. Прекръстих се, така, набързичко… И се загледах. Всичко, в което вярвам, всичко, което изпитвам, е… любов.

Но трябва ли да е толкова самотно?…

DSC_0632

Categories: Пътеписи

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s