За мечтите… или за реалността?

Направих си един експеримент. Мислех си да се спра на десет, просто, защото времето никога не стига (всъщност, бих попитал анонимно дори сто, или хиляда произволни човека). Обаче продължих да получавам отговори и достигнах до 13.

И така стана, че попитах един юрист, един счетоводител, един касиер, два специалиста по недвижими имоти, един илюстратор на реклами, един човек, който прави интериори, един администратор на фактури за болници, един системен инженер, един човек, поддържащ къщата на едно семейство и помагащ с децата и три програмиста – два въпроса. Вторият беше:

“Какво би ти се искало да бъдеш/работиш, ако можеше за него да взимаш същите пари? Каква е мечтата ти?”

И се оказа, че сърцата им крият цяла съкровищница. Там пробляснаха два художника, един 3D дизайнер, един актьор, един пътешественик, един фотограф, един рок музикант, един саксофонист, два хирурга, а също така скулптор, балерина и астроном.

img_9256

Тринадесет са. Добре. Значи успях. Но спестих доста. Опитах да ги огранича в очакваното число. Но мечтите нямат граници, нали? Всъщност, художниците и пътешествениците са няколко. А,… и два спортиста има. И два влогъра. Единият иска да снима конкретно филмчета с коли.

И още магьосници.

Един от тях обича да създава неща с ръцете си. Да изпипва малки детайли. Други двама пък са изобретатели. Единият прави сам електронни джаджи и радиоуправляеми модели, устройства, базирани на линукс. Другият създава света около себе си така, както си го представя – пише програми за всекидневието, джаджи, прави причудливи часовници… А има и един от тях, който прави видео за добри каузи. И един, който често излиза сред природата и запазва автентични бинаурални записи на звуците, които тя създава.

В съкровищницата им открих и един учител по езда за деца, особено за деца с увреждания, един мъдрец, който чете много книги и един организатор на класически концерти и други събития, изцяло свързани с култура.

И колко повече говореха, когато дръзнех да попитам за вътрешното им желание! Редове и редове. По няколко абзаца.

А на първият ми въпрос, “Какво работиш?”, отговаряха с по една-две думи, често със съкращения и нерядко без превключат на кирилица. Сякаш твърде малко думи бяха достатъчни, за да опишат каква роля заемаше всеки един в живота.

Вярно, няма как тринадесет човека да заемат двадесет и осем длъжности в живота. Но какво щеше да е, ако всеки от тях беше поне само едно от нещата, които иска да бъде?

А какъв би бил света, ако всички хора на земята утре се събудят, бъдейки нещо, което искат да са?

Ако, вместо да “заемат роля”…

Си себе си?

Categories: Без категория, В разговор с мен

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s