За мечтите… или за реалността?

Направих си един експеримент. Мислех си да се спра на десет, просто, защото времето никога не стига (всъщност, бих попитал анонимно дори сто, или хиляда произволни човека). Обаче продължих да получавам отговори и достигнах до 13.

И така стана, че попитах един юрист, един счетоводител, един касиер, два специалиста по недвижими имоти, един илюстратор на реклами, един човек, който прави интериори, един администратор на фактури за болници, един системен инженер, един човек, поддържащ къщата на едно семейство и помагащ с децата и три програмиста – два въпроса. Вторият беше:

“Какво би ти се искало да бъдеш/работиш, ако можеше за него да взимаш същите пари? Каква е мечтата ти?”

И се оказа, че сърцата им крият цяла съкровищница. Там пробляснаха два художника, един 3D дизайнер, един актьор, един пътешественик, един фотограф, един рок музикант, един саксофонист, два хирурга, а също така скулптор, балерина и астроном.

img_9256

Тринадесет са. Добре. Значи успях. Но спестих доста. Опитах да ги огранича в очакваното число. Но мечтите нямат граници, нали? Всъщност, художниците и пътешествениците са няколко. А,… и два спортиста има. И два влогъра. Единият иска да снима конкретно филмчета с коли.

И още магьосници.

Един от тях обича да създава неща с ръцете си. Да изпипва малки детайли. Други двама пък са изобретатели. Единият прави сам електронни джаджи и радиоуправляеми модели, устройства, базирани на линукс. Другият създава света около себе си така, както си го представя – пише програми за всекидневието, джаджи, прави причудливи часовници… А има и един от тях, който прави видео за добри каузи. И един, който често излиза сред природата и запазва автентични бинаурални записи на звуците, които тя създава.

В съкровищницата им открих и един учител по езда за деца, особено за деца с увреждания, един мъдрец, който чете много книги и един организатор на класически концерти и други събития, изцяло свързани с култура.

И колко повече говореха, когато дръзнех да попитам за вътрешното им желание! Редове и редове. По няколко абзаца.

А на първият ми въпрос, “Какво работиш?”, отговаряха с по една-две думи, често със съкращения и нерядко без превключат на кирилица. Сякаш твърде малко думи бяха достатъчни, за да опишат каква роля заемаше всеки един в живота.

Вярно, няма как тринадесет човека да заемат двадесет и осем длъжности в живота. Но какво щеше да е, ако всеки от тях беше поне само едно от нещата, които иска да бъде?

А какъв би бил света, ако всички хора на земята утре се събудят, бъдейки нещо, което искат да са?

Ако, вместо да “заемат роля”…

Си себе си?

Възможно ли е наистина да сме в “Матрицата”?

Матрицата. Много от нас са гледали филма, и много от нас пък, дори да не са го гледали, са чували за идеята. Сетне сме се замисляли, или пък сме подхвърляли с насмешка с приятели : представяш ли си наистина да сме в матрицата?

Аз пък днес се замислих. Какво е матрицата? В смисъл, да, във филма им слагаха едни метални кабели в главата. Достатъчно са завоалирали това, което май искат да ни кажат с този филм създателите, за да бъде допуснат масово по кината. Нали всеки ще си каже – е да, кабели, “очевидно” това е нереално.

Но все пак, какво е матрицата в съществото си, включително според начина, по който е показана във филма? Или по-скоро се замислих, пък питам и теб – какво представлява самото преживяване да “си в матрицата”? Не виждаш истинските неща, не чуваш, не усещаш и не миришеш. Абе изобщо, всичките ти сетива са контролирани от измислена среда, в която си мислиш, че съществуваш реално.

До тук добре.

А сега се огледай около себе си.

photo of green data matrix
Photo by Markus Spiske temporausch.com on Pexels.com

Шансът е голям да четеш този текст на екран. На същият екран, на който може би си гледал филмче във фейсбук или ютюб по-рано. И на който може би ще разгледаш снимки малко по-късно. Но тези неща не съществуват пред теб. Очите ти виждат информация, която всъщност не е там.

Може би си в офис. Или в стая. Която е направена от човека. Не е създадена от природата. Ушите ти чуват често музика или говор от говорителя на телефона, компютъра ти или слушалките. Но тези гласове не са там. Слънчевата светлина едва ли достига до теб, или никак, или е пречупена и част от лъчите са задържани от прозорците.

Е добре, ами другите ти сетива? Вероятно докосваш пластмасови изделия цял ден. Те не са автентични, а са реплики на един и същи модел. Дори и с 3Д принтери си ги правим вече. Не усещаш аромата на есента навън, защото сигурно имаш климатична инсталация. Пиеш вода от бутилки, ядеш храна от пакетчета.

ВСИЧКО ОКОЛО ТЕБ Е СЪЗДАДЕНО ОТ ЧОВЕКА.

Или иначе казано…

Измислено е.

Възможно ли е изобщо да сме в матрицата?… Сега изглежда доста по-възможно, убеден съм.