Музика

С пианото се опознаваме от много години насам. От колко години ли? Това число ще расте с всеки отпразнуван рожден ден, но за пръв път съм седнал зад черно-белите клавиши когато съм бил на четири.

От начало у дома нямаше пиано. Единственото такова се намираше в един трафопост в квартала, където ме водеха на първите уроци. Неналичието на инструмент за репетиции вкъщи, разбира се, не беше правилния път и скоро у дома дойде едно голямо дървено нещо от бял дъб на немската фирма Вайнбах, с което щяхме да станем почти неразделни приятели в следващите 15 години.

С времето уроците в трафопоста бяха заменени от следващия ми преподавател, който ме подготви за кандидатстване за първи клас в Национално музикално училище “Любомир Пипков” в София. В музикалното прекарах 12 незабравими четирисезония, продължени от обучението ми в НБУ в специалност “Компютърни системи и технологии в музиката”.

През всички тези години онова, което най-много обичах – почти от самото начало, си остана да пиша музика, да импровизирам, да създавам интерпретации на известни произведения. Да говоря чрез клавишите. Според мен това е най-чистия начин, най-прекия език, език на чувствата, в който егото мълчи, а душата ликува.

Предлагам ти да чуеш моята музика в този раздел. Надявам се да ти хареса 🙂